Кампании

Калвин

Ние имаме две биологични дъщери, на девет и на седем години. Когато хората разберат, че синът ни е осиновен, те ни питат дали и дъщерите ни не са осиновени. Изглежда, че има често срещано възприемане, че хората осиновяват, само ако нямат свои собствени деца. Нашият случай не беше такъв. Въпреки че имахме наши биологични деца, ние чувствахме, че семейството ни е незавършено. Нашата християнска вяра повелява да се грижим за слабите и безпомощните по света и затова решихме да осиновим.

След като сираците напуснат институцията, обикновено те не притежават умения и започват да се занимават с наркотици, проституция, просия, престъпления или отнемат живота си. Кое е по-важно на света – това да притежаваш много материални неща или да промениш живота на едно невинно дете, което е останало без надежда? Изборът за нас беше ясен.

Защо България? Ние избрахме България за нашия осиновителен проект, тъй като процедурата и времевата линия бяха най-добрите за нашето семейство. Изискват се две кратки пътувания и в сравнение с другите страни има повече малки деца на разположение за осиновяване. Медицинските доклади са точни и сигурни. Ние имахме късмета да работим с американска агенция, чийто партньор беше Веста. Веста бяха много добре запознати с осиновителната процедура в България. Те вярват, че трябва да се помогне на ВСИЧКИ деца да намерят семейство, независимо дали те са здрави или са със специални медицински нужди. Всяко дете заслужава любящо семейство, което да се грижи за него и да му помогне да се развие като продуктивен гражданин, които да допринася за благото на обществото.

Веста ни изпращаха снимки на сина ни по време на дългото чакане между първото и второто пътуване. Те ни помогнаха да му изпратим и подарък за рождения му ден. Нашият преводач в България беше отличен. Всичко беше перфектно - от посрещането на летището и организирането на нашия седмичен престой до обменянето на валута и до уговарянето на срещите ни в Американското посолство и в клиниката до самото ни отпътуване. Ние се чувствахме добре обгрижвани, в безопасност и те винаги бяха на едно телефонно обаждане от нас, ако имахме нужда от тях по време на престоя си.

Вече от година и половина нашият син е у дома. Въпреки че в началото беше уплашен, сега е приспобен и е щастливо типично четиригодишно момче. Той обича влакчета, да играе футбол и да учи букви и цифри. Той обича сестрите си и за всеки, който го познава той е същинска радост. Той често казва „Обичам моя дом“ и „Обичам семейството си“. Благодарим на Веста и на България за нашия син.