Кампании

Веско

НАШАТА СРЕЩА

 

14 март 2011

 

Здравейте, ето ме тук!!! Днес се срещнахме с нашето дете. Сутринта в 9:30 бяхме в дома за да говорим с директорката и после да видим нашият син. Колко е странно да пиша тази дума след толкова много време. Директорката беше отишла да придружи няколко деца до лекаря. Срещнахме се с учителката и той беше там, със смешни дънки, помислих си, че шивача е „напуснал“, стигаха му до глезените, после ни разказа, че  неговият най-добър приятел ги е отрязал!!!

 

Заведоха ни в залата, където децата се хранят и играят, малка с една маса и 21 стола, единият от които с името на моето мишле, режисьорският стол! Видя веднага йониката, която държах в ръка. Седнахме с него и веднага прегърна баща си, смя се много, след това започна да ни вика по имена Доменико с много отворено „О“ и Катя, име което познава, тъй като съществува и в България, след това попита дали може да се качи на рамената на Доменико и практически не слезе от там. Много е любвеобилен – раздаде ни целувки!

 

На обяд яде в дома, тъй като директорката ни посъветва да не го превъзбуждаме много, върнахме се в 14:30 с бонбони и различни игри, за него един огромен плюшен бял заек, с който каза, че ще спи с него!!! Хареса му, въпреки че йониката остава на първо място. След обяд бяхме в двора да играем футбол, към нас се присъедини и еднин младеж на 15/16 години, който ни гледаше любопитно. След това пробвахме Кока Кола - много вкусна!!!

Изпи ми я !!!

Тъжно беше да гледаме приятелите на нашето дете подредили се по решетките на балконите, исках да се разплача, преместихме се от другата страна на дома, за да не дразним децата. Тичаше, играеше със всичко което вижда, уникално щастие, нашето и неговото. Утре ще ходиме да пазаруваме, той няма много дрехи, за да играе футбол взе обувките на най-добрия си приятел.

 

15 Март 2011

 

Здравейте, днес ходихме на пазар, знае това което иска, избра си сам дънки, маратонки пума - черни, блузи и тениски със спайдермен и супермен, много го привличат часовниците, но това, когато се прибере в къщи. През цялото време беше залепен, за татко, а утре ще му кажем че сме мама и татко!

 

16 Март 2011

 

Добър ден, днес е топъл и слънчев ден, определено обърках дрехите, които си нося, много ми е топло! Прекарахме деня на люлките, в залата за игри и на фроизьор, подстрижка. Mall of Sofia  е хубав, особено за дете, което никога не е виждало ескалатори, асансьори, магазини и светлини...като лунапарк.

 

17 март 2011

 

Най-после днес, когато ме видя се хвърли в обятията ми. Подари ми рисунка, на която беше нарисувана голяма къща, колата на Катя и Доменико, а когато обърнах рисунката - от Веско за мама и татко, разбира се на български, избухнах в плач, а той вече беше навън с татко и по-добре!!! Отидохме до нотариуса и после на обяд, където яде огромна пица и сладолед - по-голям от него.

Целия следобед бяхме в парка, смяхме се и видяхме и няколко каприза. Взе ми чантата, за да търи стотинки. Дадох му 1 лев, колко беше мил, когато отиде в магазина с единствения си лев и искаше да си купи сабя. В 17:00ч. се разделихме. Много му хареса да се вози на метрото. Така завърши предпоследния ден, аз вече плача, утре ще си сложа слънчеви очила, надявам се да не вали.

 

18 март 2011

 

Днес е тъжен ден, защото е последен.

Така или иначе беше чудесен ден пълен с емоции. Веско ме целуна по устата два пъти, бях ядосана, защото от два дни дава целувки на баща си.

Бяхме три часа в двора на дома сами с него, и искам да кажа, че въпреки различните езици, които говорим, се разбирахме.

Хитрушко е, когато разбра, че трябва да отида до магазина ми даде ръка, защото искаше да дойде с мен, но не можеше да го извеждаме навън без придружител, аз му обясних, той ми каза „ДА“ и след две минути вече тичаше след мен, истински инат! Но е толкова симпатичен, искаше да се снима с мен с татко и с Пакто (плюшения заек) и с възглавничката във форма на сърце с нашата снимка, сложи всичко накриво, като малко дете, което иска да бъде взето на ръце. Колко нежно, после разгледа много по-съсредоточено албума със снимките, който му бяхме донесли, очите му бяха пълни със сълзи, но когато преводачката го попита дали плаче, той каза „не“, аз исках да избягам, целувка и започна истинското чакане.

 

Второ Пътуване

Скоро ще сме трима

 

13 юни 2011

 

Ето ме, кутрето спи с баща си а аз ще се посветя на вас.

Днес беше много емоционален ден, пристигнахме в дома, посрещнаха ни възпитателите, психолога и директорката на дома, както и едно детенце, което все се въртеше около нас, трябва да е успял да избяха, за да „шпионира“ майката и бащата на Веско. Дадоха ни медицинския картон, дрехите, които му бяхме оставили, тетрадките и учебниците, рисунки, няколко подаръка от неговите приятели и обещанието че ще се опитат да намерят снимки от предишния дом в който е бил.

 

Очите на Веско бяха като две звезди, които светеха от щастие, но и от страх, от непознатото.

Денят беше зает с документацията, малко пазаруване и разходка в парка и накрая баня в къщи. Щом му казах баня, си свали дрехите и си сложи кърпа около кръста. Умрях от смях. Добре, че няма страх от водата, дори в края на къпането банята беше наводнена от игри. Изморителен ден и ако спи цяла нощ, перфектно!!! Колкото повече го гледам, толкова повече се влюбвам.

 

 

15 юни 2011

 

Незнам за вашите деца, но Веско си ляга много рано, вчера към 20:00ч., за съжаление около 5:00ч. е на крак и започва да скача като скакалец, после влиза във ваната и после, „навънка, навънка“. Вчера излязохме в 7 сутринта.

А тази сутрин бях като в кома, и затова баща и син излязоха в 6:30ч.

В 8 дойдоха да ме вземат и отидохме да обикаляме София, която е много красива, има много паркове и фонтани!!!

Веско вече си избра раница за училище със спайдърмен и същия часовник, слагаше си го наобратно, така или иначе не познава часовници със стрелки.

Наистина е добър фотограф, малко като японците, а за яденето, яде като малко прасенце и яде всичко! Отивам да видя какво са намислили, изпращам ви целувки.

 

22 юни 2011

Ето ме!

Ужасно съм изморена, но съм жива.

Успях да оцелея след торнадото Веско. Голям е пакостник.

Не слуша за много неща.

Трудно е, но е като торнадо от емоции – прекрасни и ... по-лоши.

 

Прегръдки на всички